9.10.2010 г., 23:03

* * *

854 0 2

Протегни ръце!

Но не го късай!

Вземи го нежно

и го обичай!

Докоснеш ли го,

не го наранявай,

а с радост и любов го дарявай.

Не го лъжи,

не го притискай!

Остави го, нека има свой малък дом.

То от тебе нищо не иска,

каквото решиш, това му дай.

Притаи дъх до него в нощта

и с нежността на твоите длани стопли го,

а събудиш ли се на сутринта,

дай му крилете на вятъра и пусни го.

Пусни го!

Нека полети,

нека  малко се опари

или в по-нежни длани

от твоите да се погали.

Пусни го!

Чакай!

Призори то върне ли се,

ти ще знаеш,

завинаги за тебе ще тупти

моето сърце

в твоите ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...