9.10.2010 г., 23:03

* * *

853 0 2

Протегни ръце!

Но не го късай!

Вземи го нежно

и го обичай!

Докоснеш ли го,

не го наранявай,

а с радост и любов го дарявай.

Не го лъжи,

не го притискай!

Остави го, нека има свой малък дом.

То от тебе нищо не иска,

каквото решиш, това му дай.

Притаи дъх до него в нощта

и с нежността на твоите длани стопли го,

а събудиш ли се на сутринта,

дай му крилете на вятъра и пусни го.

Пусни го!

Нека полети,

нека  малко се опари

или в по-нежни длани

от твоите да се погали.

Пусни го!

Чакай!

Призори то върне ли се,

ти ще знаеш,

завинаги за тебе ще тупти

моето сърце

в твоите ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...