9 апр. 2024 г., 06:27

-2-

904 0 0

 

                                -2-

 

Със съня по принцип нямам проблеми,

ищаха ми за сън е като на бебе,

проблемите започват през частна активна от него,

когато започне борбата с упоритото Его.

 

То се изявява винаги като гард.

Аз го признавам за пазител на моето боди,

но изобщо не мога,да го търпя,

из душата ми нахално да броди.

 

Стъпките му лицемерни образуват ми нерви...

В желанието му в ценностите ми да се бърка,

симбиозата ни превръща се в нахакано дерби

с победа за мен,колкото и нежно да мърка.

 

Заради него наскоро щях да пропусна,

да изпълня една заръка на Стилиян,

заради провокациите му толкоз изкусни,

пълни с фалшив блясък и изкусителен блян. 

 

Зачестиха нощните повторения,

със Стилиян уникалните ми видения,

растеше в тях мойто доверие

за Съдбата тегнеща над света.

 

Как да затвориш Безкрая във шепи?

Необозримото как да съзреш,

ако всички надежди за всичко са слепи,

ако самата Надежда в тебе умре?

 

Как да видиш гората

с поглед пленен от дърветата в нея,

как да живееш"прекрасно",

раздиран от безбройните жребии.

 

Старостта и Смъртта функции са на мозъка,

към които ние вървиме по двойки...

Единствен солов играч оказва се Господ,

а уж продукт на еднаква сме кройка?!

 

Ако единият се подхлъзне и падне,

другият да му ръка подаде,

да му помогне,да се изправи,

живота си с него да изживей.

 

"Докато Смъртта ни раздели!"

Изречен обет пред свидетели,

в който се губят нашите следи,

но възкръсват чрез нашата генетика.

 

Клетки,органи,системи,теломери,Теломераза,

безкраен конгломерат от възможности...

Смисълът единствена е Проказа

на Живота в уникалната Сложност.

 

Всяко прекалено нещо

си има странични ефекти,

прекалено студено или прекалено горещо

биологията ни даряват с дефекти.

 

Прекалената любов нежна,човешка

предизвиква много завист,омраза

с последствия необратими и тежки,

от които е трудно да се опазим.

 

Доста време измина,

от както самотно пазя съвместните спомени,

за идилията преминала

в любов пламенна и битие скромно.

 

Покрай пустото му Его

отново пак се отплеснах,

а се налага в ново хоро

характер и воля да тествам. 

 

В съня ми Стилиян ми заръча,

да отпътувам за Обединение,

там ще ме очакват във къща,

върху чиято фасада два лъва са приютени.

 

07.04.2024г.гр.Свищов

 

            следва

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...