9 abr 2024, 6:27

-2-

  Poesía
905 0 0

 

                                -2-

 

Със съня по принцип нямам проблеми,

ищаха ми за сън е като на бебе,

проблемите започват през частна активна от него,

когато започне борбата с упоритото Его.

 

То се изявява винаги като гард.

Аз го признавам за пазител на моето боди,

но изобщо не мога,да го търпя,

из душата ми нахално да броди.

 

Стъпките му лицемерни образуват ми нерви...

В желанието му в ценностите ми да се бърка,

симбиозата ни превръща се в нахакано дерби

с победа за мен,колкото и нежно да мърка.

 

Заради него наскоро щях да пропусна,

да изпълня една заръка на Стилиян,

заради провокациите му толкоз изкусни,

пълни с фалшив блясък и изкусителен блян. 

 

Зачестиха нощните повторения,

със Стилиян уникалните ми видения,

растеше в тях мойто доверие

за Съдбата тегнеща над света.

 

Как да затвориш Безкрая във шепи?

Необозримото как да съзреш,

ако всички надежди за всичко са слепи,

ако самата Надежда в тебе умре?

 

Как да видиш гората

с поглед пленен от дърветата в нея,

как да живееш"прекрасно",

раздиран от безбройните жребии.

 

Старостта и Смъртта функции са на мозъка,

към които ние вървиме по двойки...

Единствен солов играч оказва се Господ,

а уж продукт на еднаква сме кройка?!

 

Ако единият се подхлъзне и падне,

другият да му ръка подаде,

да му помогне,да се изправи,

живота си с него да изживей.

 

"Докато Смъртта ни раздели!"

Изречен обет пред свидетели,

в който се губят нашите следи,

но възкръсват чрез нашата генетика.

 

Клетки,органи,системи,теломери,Теломераза,

безкраен конгломерат от възможности...

Смисълът единствена е Проказа

на Живота в уникалната Сложност.

 

Всяко прекалено нещо

си има странични ефекти,

прекалено студено или прекалено горещо

биологията ни даряват с дефекти.

 

Прекалената любов нежна,човешка

предизвиква много завист,омраза

с последствия необратими и тежки,

от които е трудно да се опазим.

 

Доста време измина,

от както самотно пазя съвместните спомени,

за идилията преминала

в любов пламенна и битие скромно.

 

Покрай пустото му Его

отново пак се отплеснах,

а се налага в ново хоро

характер и воля да тествам. 

 

В съня ми Стилиян ми заръча,

да отпътувам за Обединение,

там ще ме очакват във къща,

върху чиято фасада два лъва са приютени.

 

07.04.2024г.гр.Свищов

 

            следва

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...