9.04.2024 г., 6:27

-2-

906 0 0

 

                                -2-

 

Със съня по принцип нямам проблеми,

ищаха ми за сън е като на бебе,

проблемите започват през частна активна от него,

когато започне борбата с упоритото Его.

 

То се изявява винаги като гард.

Аз го признавам за пазител на моето боди,

но изобщо не мога,да го търпя,

из душата ми нахално да броди.

 

Стъпките му лицемерни образуват ми нерви...

В желанието му в ценностите ми да се бърка,

симбиозата ни превръща се в нахакано дерби

с победа за мен,колкото и нежно да мърка.

 

Заради него наскоро щях да пропусна,

да изпълня една заръка на Стилиян,

заради провокациите му толкоз изкусни,

пълни с фалшив блясък и изкусителен блян. 

 

Зачестиха нощните повторения,

със Стилиян уникалните ми видения,

растеше в тях мойто доверие

за Съдбата тегнеща над света.

 

Как да затвориш Безкрая във шепи?

Необозримото как да съзреш,

ако всички надежди за всичко са слепи,

ако самата Надежда в тебе умре?

 

Как да видиш гората

с поглед пленен от дърветата в нея,

как да живееш"прекрасно",

раздиран от безбройните жребии.

 

Старостта и Смъртта функции са на мозъка,

към които ние вървиме по двойки...

Единствен солов играч оказва се Господ,

а уж продукт на еднаква сме кройка?!

 

Ако единият се подхлъзне и падне,

другият да му ръка подаде,

да му помогне,да се изправи,

живота си с него да изживей.

 

"Докато Смъртта ни раздели!"

Изречен обет пред свидетели,

в който се губят нашите следи,

но възкръсват чрез нашата генетика.

 

Клетки,органи,системи,теломери,Теломераза,

безкраен конгломерат от възможности...

Смисълът единствена е Проказа

на Живота в уникалната Сложност.

 

Всяко прекалено нещо

си има странични ефекти,

прекалено студено или прекалено горещо

биологията ни даряват с дефекти.

 

Прекалената любов нежна,човешка

предизвиква много завист,омраза

с последствия необратими и тежки,

от които е трудно да се опазим.

 

Доста време измина,

от както самотно пазя съвместните спомени,

за идилията преминала

в любов пламенна и битие скромно.

 

Покрай пустото му Его

отново пак се отплеснах,

а се налага в ново хоро

характер и воля да тествам. 

 

В съня ми Стилиян ми заръча,

да отпътувам за Обединение,

там ще ме очакват във къща,

върху чиято фасада два лъва са приютени.

 

07.04.2024г.гр.Свищов

 

            следва

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...