2 A.M.
В два през нощта не запяват щурците -
тежко безсъние мъчи, сърце!
Ръцете - заровени нейде в косите
(на твоето рамо пиляха се те).
В стомаха ми взвод пеперуди избухва:
"Втори ден как - ни вода, ни храна!"
Устните пак мълчаливо изпръхват -
след толкоз слова ги покри тишина.
В два през нощта е всемирът притихнал -
куче да бе изръмжало поне.
Петнадесет месеца как се стопиха?
Край теб се променям, упрекнаха ме,
край тебе се губя, бледнея почти -
а мойто алиби е мойта вина -
към образ отправена, той - непостижим.
И после будувай до два през нощта!
А в два през нощта, щом замлъкнат звездите
и Краят със полъх на есен пълзи,
задрямали мисли притварят очите
и шепнат: щурците, безсъние,
ти."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тони Пашова Все права защищены
