Преплетохме ръцете
и позора си.
До кръв се впи
във пръстите ми възелът.
Мечтите ми ти махат от прозореца.
Мечтите ти са в раклата затворени.
Сварихме чай от билки
и от истини.
Подправих го
със всичките си думи.
Посягам, за да вкуся твоя смисъл
и чаят ти отдавна е изстинал.
© Ралица Все права защищены
НО чаят ти отдавна е изстинал."
Неангажиращо... Думите те обичат!