4 мар. 2009 г., 17:00

2008- ма

725 0 1

 

2008- ма

 

Две хиляди и осма си отмина,

в нея ти достигна своя апогей.

По старата утъпкана пъртина,

се връщаш, но буря в теб вилней.

 

Бурята все по-често се повтаря,

тя вилнее всяка нощ и ден...

Разкъсваш се, тревожиш се за нея,

а после пък се сещаш и за мен.

 

Не си моногамен, това ми е известно,

ти харесваш различни жени...

Безумно влюбваш се - не ти е лесно,

виждала съм те как рониш сълзи...

 

Предателството, греховете и тайните твои

готов си в гроба да отнесеш.

Виновна е „хорската", „чуждата" злоба,

промит мозък си, едва ли ще разбереш?!

 

А аз се чудя, защо ли измъчвам още

непокварения чист бял лист?

Може би SMS-ът, който ми изпрати снощи,

ме трогна и ме поразвесели.

 

2008-ма не престанах да се смея,

маската не свалях, дори когато ми тежи.

Бъди щастлив, не мразя нито тебе, нито нея.

Пораснах  - не вярвам на красивите лъжи.

 

 

2009 г                                                                   ДП

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димка Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...