От коренът нагоре ще вървя, всяко кътче ще погледна.

Под черната земя се крие всяко начало, оттам ще тръгна дате търся.

По стъблото ще се катеря бавно, нокти с сила ще забивам в кората ти дебела.

Ветровете и бурите, които те накланят, ще търпя със тебе.

Някак до върха ще стигна, до сладката корона зелена - живота, който идва от нея.

Клоните ти ще пазя да не прекърша, без да искам някой път.

Плодовете ти ще галя и жадувам, ще чакам да ми кажеш ти кога мога да ги вкуся.

Всичко това ще направя за теб, живот, със сълзи и кървави следи.

За сладката награда плода на моя живот да усетя най-накрая.

След хилядния път пак същото искам да направя.

От корена да тръгна по стеблото до короната, плода.

Всеки път щом опитам от плода на живота, който съм вървял, отровен падам от върха.

Всяка грешка ще повторя и живота няма да си променя.

Отровен от дървото на живота, аз ще падам, но няма да се променя.

Ще обичам и ще мразя, както аз реша.

Пък нека аз никога да нямам сладък вкус, пък нека пак да ида в ада.

Без усмивка, без сълза само едно ще имам , аз ще съм това.

Това е моята награда, без рая и без душевен лукс.

Ангел на гърба си ще нося, а после с дявол ще го заменя.

Колкото и да е гадно и противно, аз няма да се променя.