aramex70 (Росица Илиева)
35 110
26 июл. 2008 г., 21:16

* * * 

  Поэзия » Другая
614 0 5

Малки червени ягоди

в очите на вечерта

и синьо

по инертното тик-так на часовника.

Пътят е въже,

което разплита вятъра

във всяка мисъл и посока.

Избърсани чувства

редят пасианси

до празната ниша на времето.

Оставям болезненото сричане,

за да прегърна индигово облаче

и да поплача.

© Росица Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??