aramex70 (Росица Илиева)
35 110
26 jul 2008, 21:16

* * * 

  Poesía » Otra
538 0 5

Малки червени ягоди

в очите на вечерта

и синьо

по инертното тик-так на часовника.

Пътят е въже,

което разплита вятъра

във всяка мисъл и посока.

Избърсани чувства

редят пасианси

до празната ниша на времето.

Оставям болезненото сричане,

за да прегърна индигово облаче

и да поплача.

© Росица Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??