18 дек. 2020 г., 22:17

Въздишка

499 3 6

Докосвай спомените предпазливо,

въздишките долавят кой е искрен.

Разсъмване будува мълчаливо

в очакване водата му да плисне.

 

Усилието акушира с мисъл

за водеща поредна мелодрама.

Животът ли сценария е писал

или е дълга песента за двама...

 

Устроени да гоним съвършенство,

пропускаме броенето до десет.

Очакването те топи в блаженство,

задържай неизпуснат дъх на девет.

 

Горчивото събужда самотата,

обърната навътре раковина.

Въздишка, обитаваща дъната,

отпушва амфори от древна глина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се на харесването ви, бъдете вдъхновени!
  • Добре замислено и изразено
  • Много оригинално и замислящо! Поздрави и от мен!
  • Много сме ентусиазираните, Павли, размътихме всички води и същественото потъва в тинята. Да замълчим и послушаме въздишките.
    Поздрав и за теб, Дани.
  • Установих, че съм доста непредпазлива... Разтварям шепи да греба покрай мен - спомени, импулси, мечти... и накрая се чувствам опустошена... Стихът ти ме накара да се замисля. Благодаря.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....