* * *
Миналото спи до мене,
нощем даже ме прегръща.
Аз – фалшиво отегчена,
недоспала му се мръщя.
То – нахално, със усмивка
ми напомня все коя съм.
Със насмешка ми намига
и посяга да ме хване.
Миналото е до мене...
Бягах, крих се, падах...
Бягах...
Борих се и побеждавах.
Губих. Плаках мълчешката
и умирах, и се раждах,
спомнях си пак забравях
и на дъното на ада
бях,
но пак не се предадох.
Но спечелих ли войната,
щом врагът ми спи до мене?
Не успях да му избягам,
Нито да го завладея.
Не успях да го измия,
не успях да го удавя.
Не успях и да се скрия...
Не успях да го забравя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
