15 сент. 2012 г., 18:07

27.01.2003

Поэзия » Белые стихи

1.2K 1 2

Ела Слънчо, ела! В косите ми светни и по зелената трева ще скачам, ще бъда най-щастлива на света!
Ела Слънчо, ела! Душата ми стопли, за да не чувствам вече самотата, а да имам хиляди мечти прекрасни...

Върви си слънце, махай се! Мъглата ме обви със студ и вече няма как да видя светлината ти! Върви си! Хайде, остави ме! Нима сега ми е до теб? Не виждаш ли, че съм скована в лед? Какво ми казваш? Не разбирам! Махни лъчите си от мен! Не се опитвай да ме стоплиш!

Отново съм сама. Изгубих най-добрия си приятел... направих грешка... съжалявам...

Ела Слънчо, ела! Прости ми! Моля те, прости ми! Стани отново мой приятел! Единствения на света...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Anne_Jonson (Анита Йончева)

Радвам се, че ти е харесало, comeon, но изглежда не си разбрал смисъла му.. В написаното не се отнася за любовта към някого, а думата "капризи" тук е абсурдна.. Става дума за нещо много по-дълбоко вътре в душата.. Става дума за страданието й.. Няма нищо капризно в страданието.. Този, който го е изпитал ще разбере.. Този, който не го е изпитал няма да разбере..

Благодаря ти, Максим. Тук не става въпрос за буквално, физическо слънце. Това е метафора за емоционално състояние.

2014-06-10T14:46:53+03:00
Romantik (Максим Антов)

Слънцето е добър избор за приятел - със сигурност ще го видиш повече пъти в годината от всички подобия на приятели, които имаш или си имала някога (това важи не само за теб, а за почти всеки човек от 21-ви век). Произведението ти е приятно за четене!

2013-03-15T21:24:44+02:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0