Sep 15, 2012, 6:07 PM

27.01.2003

Poetry » Blank verse

1.2K 1 2

Ела Слънчо, ела! В косите ми светни и по зелената трева ще скачам, ще бъда най-щастлива на света!
Ела Слънчо, ела! Душата ми стопли, за да не чувствам вече самотата, а да имам хиляди мечти прекрасни...

Върви си слънце, махай се! Мъглата ме обви със студ и вече няма как да видя светлината ти! Върви си! Хайде, остави ме! Нима сега ми е до теб? Не виждаш ли, че съм скована в лед? Какво ми казваш? Не разбирам! Махни лъчите си от мен! Не се опитвай да ме стоплиш!

Отново съм сама. Изгубих най-добрия си приятел... направих грешка... съжалявам...

Ела Слънчо, ела! Прости ми! Моля те, прости ми! Стани отново мой приятел! Единствения на света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anne_Jonson (Анита Йончева)

Радвам се, че ти е харесало, comeon, но изглежда не си разбрал смисъла му.. В написаното не се отнася за любовта към някого, а думата "капризи" тук е абсурдна.. Става дума за нещо много по-дълбоко вътре в душата.. Става дума за страданието й.. Няма нищо капризно в страданието.. Този, който го е изпитал ще разбере.. Този, който не го е изпитал няма да разбере..

Благодаря ти, Максим. Тук не става въпрос за буквално, физическо слънце. Това е метафора за емоционално състояние.

2014-06-10T14:46:53+03:00
Romantik (Максим Антов)

Слънцето е добър избор за приятел - със сигурност ще го видиш повече пъти в годината от всички подобия на приятели, които имаш или си имала някога (това важи не само за теб, а за почти всеки човек от 21-ви век). Произведението ти е приятно за четене!

2013-03-15T21:24:44+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9