Ела Слънчо, ела! В косите ми светни и по зелената трева ще скачам, ще бъда най-щастлива на света!
Ела Слънчо, ела! Душата ми стопли, за да не чувствам вече самотата, а да имам хиляди мечти прекрасни...
Върви си слънце, махай се! Мъглата ме обви със студ и вече няма как да видя светлината ти! Върви си! Хайде, остави ме! Нима сега ми е до теб? Не виждаш ли, че съм скована в лед? Какво ми казваш? Не разбирам! Махни лъчите си от мен! Не се опитвай да ме стоплиш!
Отново съм сама. Изгубих най-добрия си приятел... направих грешка... съжалявам...
Ела Слънчо, ела! Прости ми! Моля те, прости ми! Стани отново мой приятел! Единствения на света...