Anne_Jonson (Анита Йончева) Anne_Jonson (Анита Йончева)
2 19
Sep 15, 2012, 6:07 PM

27.01.2003

1.2K 1 2

Ела Слънчо, ела! В косите ми светни и по зелената трева ще скачам, ще бъда най-щастлива на света!
Ела Слънчо, ела! Душата ми стопли, за да не чувствам вече самотата, а да имам хиляди мечти прекрасни...


Върви си слънце, махай се! Мъглата ме обви със студ и вече няма как да видя светлината ти! Върви си! Хайде, остави ме! Нима сега ми е до теб? Не виждаш ли, че съм скована в лед? Какво ми казваш? Не разбирам! Махни лъчите си от мен! Не се опитвай да ме стоплиш!

 

Отново съм сама. Изгубих най-добрия си приятел... направих грешка... съжалявам...

Ела Слънчо, ела! Прости ми! Моля те, прости ми! Стани отново мой приятел! Единствения на света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Йончева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Anne_Jonson (Анита Йончева)
    Anne_Jonson (Анита Йончева)
    Радвам се, че ти е харесало, comeon, но изглежда не си разбрал смисъла му.. В написаното не се отнася за любовта към някого, а думата "капризи" тук е абсурдна.. Става дума за нещо много по-дълбоко вътре в душата.. Става дума за страданието й.. Няма нищо капризно в страданието.. Този, който го е изпитал ще разбере.. Този, който не го е изпитал няма да разбере..

    Благодаря ти, Максим. Тук не става въпрос за буквално, физическо слънце. Това е метафора за емоционално състояние.
  • Romantik (Максим Антов)
    Romantik (Максим Антов)
    Слънцето е добър избор за приятел - със сигурност ще го видиш повече пъти в годината от всички подобия на приятели, които имаш или си имала някога (това важи не само за теб, а за почти всеки човек от 21-ви век). Произведението ти е приятно за четене!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0