29 янв. 2007 г., 00:52

28.01.2007

979 0 7
Днес...
На тази дата преди половин година
ти си тръгна.
Не каза и не направи нищо.
А и какво можеше
Думите бяха излишни.
Загубих те много преди това
Загубих приятеля, който винаги
ме подкрепяше
Загубих мъжа,в който се влюбих,
който ме подлудяваше
Загубих доверието и уважението ти...
Вече не ме гледаше
с онази искрица в очите
Вече не се смееше
с онзи гърлен и тъй приятен смях
Теб вече те нямаше.
Казах ти сбогом
и всичко свърши
Ала спомените, думите, целувките -
къде да захвърля и тях?
През всичките тези месеци
се питам само"защо"
Защо още плача
с тази болка в сърцето?
Защо душата не намира
онзи тъй мечтан покой?
Защо аз самата
не се научих да прощавам?
И къде отиде любовта?
Мина толкова време,
а ти все едно още си тук.
Сякаш било е сън
този кошмар, че вече те няма...
Животът ми - пуст и студен
празен без онази твоя любов,
празен без онази моя вяра...
Сенки и спомени,
кошмари и викове,
болка и сълзи...
Кога смяташ да си вземеш и тях?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и тъжно...Време е да забравиш и да продължиш напред,мила...
  • мерси диде!!ама нали знаеш ква съм все назад гледам...
  • Ооо Сашееее кво пак си го подхванала тоя само да те депресира ше едеш бой пух :Д хаха.
    Както казва Цве миналото трябва да си остане в миналото.
    Прости и забрави няма нищо по-хубаво от тръпката на бъдещето, непознато и непридвидимо :Р
    п.п. Мерси за коментарчето и твойте думи са много силни точни и въздействащи (тъмбс ап)
  • не продължих заради него,направих за първи път нещо за себе си.галина посланието е мн мило и страхотно...благодаря!както и на всички други!
  • Али той никога няма да се върне, за да ги вземе...Нали знаеш, че той е вече минало, а миналото никога не се връща...Нито да върне мечтите ни, нито да махне грозната си сянка от бъдещето...Не тъжи, а живей - нали това искаше Той, ами покажи му, че можеш!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...