29 ene 2007, 0:52

28.01.2007

  Poesía
981 0 7
Днес...
На тази дата преди половин година
ти си тръгна.
Не каза и не направи нищо.
А и какво можеше
Думите бяха излишни.
Загубих те много преди това
Загубих приятеля, който винаги
ме подкрепяше
Загубих мъжа,в който се влюбих,
който ме подлудяваше
Загубих доверието и уважението ти...
Вече не ме гледаше
с онази искрица в очите
Вече не се смееше
с онзи гърлен и тъй приятен смях
Теб вече те нямаше.
Казах ти сбогом
и всичко свърши
Ала спомените, думите, целувките -
къде да захвърля и тях?
През всичките тези месеци
се питам само"защо"
Защо още плача
с тази болка в сърцето?
Защо душата не намира
онзи тъй мечтан покой?
Защо аз самата
не се научих да прощавам?
И къде отиде любовта?
Мина толкова време,
а ти все едно още си тук.
Сякаш било е сън
този кошмар, че вече те няма...
Животът ми - пуст и студен
празен без онази твоя любов,
празен без онази моя вяра...
Сенки и спомени,
кошмари и викове,
болка и сълзи...
Кога смяташ да си вземеш и тях?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и тъжно...Време е да забравиш и да продължиш напред,мила...
  • мерси диде!!ама нали знаеш ква съм все назад гледам...
  • Ооо Сашееее кво пак си го подхванала тоя само да те депресира ше едеш бой пух :Д хаха.
    Както казва Цве миналото трябва да си остане в миналото.
    Прости и забрави няма нищо по-хубаво от тръпката на бъдещето, непознато и непридвидимо :Р
    п.п. Мерси за коментарчето и твойте думи са много силни точни и въздействащи (тъмбс ап)
  • не продължих заради него,направих за първи път нещо за себе си.галина посланието е мн мило и страхотно...благодаря!както и на всички други!
  • Али той никога няма да се върне, за да ги вземе...Нали знаеш, че той е вече минало, а миналото никога не се връща...Нито да върне мечтите ни, нито да махне грозната си сянка от бъдещето...Не тъжи, а живей - нали това искаше Той, ами покажи му, че можеш!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...