29.01.2007 г., 0:52

28.01.2007

975 0 7
Днес...
На тази дата преди половин година
ти си тръгна.
Не каза и не направи нищо.
А и какво можеше
Думите бяха излишни.
Загубих те много преди това
Загубих приятеля, който винаги
ме подкрепяше
Загубих мъжа,в който се влюбих,
който ме подлудяваше
Загубих доверието и уважението ти...
Вече не ме гледаше
с онази искрица в очите
Вече не се смееше
с онзи гърлен и тъй приятен смях
Теб вече те нямаше.
Казах ти сбогом
и всичко свърши
Ала спомените, думите, целувките -
къде да захвърля и тях?
През всичките тези месеци
се питам само"защо"
Защо още плача
с тази болка в сърцето?
Защо душата не намира
онзи тъй мечтан покой?
Защо аз самата
не се научих да прощавам?
И къде отиде любовта?
Мина толкова време,
а ти все едно още си тук.
Сякаш било е сън
този кошмар, че вече те няма...
Животът ми - пуст и студен
празен без онази твоя любов,
празен без онази моя вяра...
Сенки и спомени,
кошмари и викове,
болка и сълзи...
Кога смяташ да си вземеш и тях?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво и тъжно...Време е да забравиш и да продължиш напред,мила...
  • мерси диде!!ама нали знаеш ква съм все назад гледам...
  • Ооо Сашееее кво пак си го подхванала тоя само да те депресира ше едеш бой пух :Д хаха.
    Както казва Цве миналото трябва да си остане в миналото.
    Прости и забрави няма нищо по-хубаво от тръпката на бъдещето, непознато и непридвидимо :Р
    п.п. Мерси за коментарчето и твойте думи са много силни точни и въздействащи (тъмбс ап)
  • не продължих заради него,направих за първи път нещо за себе си.галина посланието е мн мило и страхотно...благодаря!както и на всички други!
  • Али той никога няма да се върне, за да ги вземе...Нали знаеш, че той е вече минало, а миналото никога не се връща...Нито да върне мечтите ни, нито да махне грозната си сянка от бъдещето...Не тъжи, а живей - нали това искаше Той, ами покажи му, че можеш!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...