Една поредна нощ през януари...
минава точно като по сценарий!

...

В тъмната, до болка тиха стая,
лежа и гледам пак в тавана.
Стрелката на 12 беше спряла,
спомени в главата преминават!

Ангел си, а дяволски добре целуваш.
Докосваш ме и жива ме изгаряш...
Разболяваш ме, а после ме лекуваш.
С усмивка тъжния ми свят огряваш!

Поглеждам в телефона, мрачно тих...
не си ме търсил може би от векове.
Твоя номер колко пъти трих...
а перманентен си във моето сърце!

Пак тази песен! Жестоко я намразих,
но радиото не смея да изключа...
Прекалено дълго в сърцето си те пазих,
трябва спомена в килера да заключа!

Ето, слушай! Признавам се за победена!
Признавам се, харесва ти, нали!?
Боли, повярвай! Към теб съм пристрастена!
Огледай се. В пороя си... от моите сълзи!

Тихо е. Само крясъкът на самотата
бавно ме пронизва с твоя лик.
Това решила бе за нас съдбата!
Тъгата век е, щастието - миг!

Не искам, писна ми, махни се!
Остави ме, намрази ме ако трябва!
Години минаха... моля те, върви си!
Ще направя всичко, за да те забравя!