Във  краен  селски дом

                                    с  асми  обкичен и с бръшлян  -

благословение    в съня ми  -

                                   бих искал да осъмна.

Луна  безгрижна,  старовремска

                                  развява   треперлив гердан.

Овошките вещаят  здраве. 

                                И аз пак нови  звуци шепна.

През листи, стволове  и  клони

                               отвсякъде  напира в мен

онази  приказка,

                               която ме освещава   с горска свежест.

Напразно  някои  ми  казваха

                          след    време  да  съм променен.

Ще си откъсна  цвят от   дюлята,

                      Ще  бъда  млад,   ще  бъда  Нежен!