Jun 18, 2019, 2:02 PM  

***

585 0 0


 

Във  краен  селски дом

                                    с  асми  обкичен и с бръшлян  -

благословение    в съня ми  -

                                   бих искал да осъмна.

Луна  безгрижна,  старовремска

                                  развява   треперлив гердан.

Овошките вещаят  здраве. 

                                И аз пак нови  звуци шепна.

През листи, стволове  и  клони

                               отвсякъде  напира в мен

онази  приказка,

                               която ме освещава   с горска свежест.

Напразно  някои  ми  казваха

                          след    време  да  съм променен.

Ще си откъсна  цвят от   дюлята,

                      Ще  бъда  млад,   ще  бъда  Нежен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Барев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...