18 jun 2019, 14:02  

***

591 0 0


 

Във  краен  селски дом

                                    с  асми  обкичен и с бръшлян  -

благословение    в съня ми  -

                                   бих искал да осъмна.

Луна  безгрижна,  старовремска

                                  развява   треперлив гердан.

Овошките вещаят  здраве. 

                                И аз пак нови  звуци шепна.

През листи, стволове  и  клони

                               отвсякъде  напира в мен

онази  приказка,

                               която ме освещава   с горска свежест.

Напразно  някои  ми  казваха

                          след    време  да  съм променен.

Ще си откъсна  цвят от   дюлята,

                      Ще  бъда  млад,   ще  бъда  Нежен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Барев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...