Във краен селски дом
с асми обкичен и с бръшлян -
благословение в съня ми -
бих искал да осъмна.
Луна безгрижна, старовремска
развява треперлив гердан.
Овошките вещаят здраве.
И аз пак нови звуци шепна.
През листи, стволове и клони
отвсякъде напира в мен
онази приказка,
която ме освещава с горска свежест.
Напразно някои ми казваха
след време да съм променен.
Ще си откъсна цвят от дюлята,
Ще бъда млад, ще бъда Нежен!
© Иван Барев Todos los derechos reservados