18 дек. 2008 г., 07:00

* * * 

  Поэзия
696 0 4
Когато дланите изстинат
и по устните ни жажда не гори,
когато между нас мълчание настъпи
и няма вече и от дребните кавги,
когато след ден тежък
при мен не ти се връща
и  не можеш да си спомниш
кога последно те прегръщах,
когато в нощите премръзнал
търсиш одеяло, а не моите ръце
и от пламъка на обичта усетиш,
че останало е само малко петънце…

… Погледни ме мило във очите,
 погали ме тихо и стани!
Без фалшиви думи,
       без лъжи,
       тръгвай,
       просто си върви!

© Теодора Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??