18.12.2008 г., 7:00

* * *

906 0 4
Когато дланите изстинат
и по устните ни жажда не гори,
когато между нас мълчание настъпи
и няма вече и от дребните кавги,
когато след ден тежък
при мен не ти се връща
и  не можеш да си спомниш
кога последно те прегръщах,
когато в нощите премръзнал
търсиш одеяло, а не моите ръце
и от пламъка на обичта усетиш,
че останало е само малко петънце…

… Погледни ме мило във очите,
 погали ме тихо и стани!
Без фалшиви думи,
       без лъжи,
       тръгвай,
       просто си върви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....