* * *
и по устните ни жажда не гори,
когато между нас мълчание настъпи
и няма вече и от дребните кавги,
когато след ден тежък
при мен не ти се връща
и не можеш да си спомниш
кога последно те прегръщах,
когато в нощите премръзнал
търсиш одеяло, а не моите ръце
и от пламъка на обичта усетиш,
че останало е само малко петънце…
… Погледни ме мило във очите,
погали ме тихо и стани!
Без фалшиви думи,
без лъжи,
тръгвай,
просто си върви!
© Теодора Иванова All rights reserved.