Илияна83 (Илияна Димитрова)
61 185
25 авг. 2007 г., 16:33

* * * 

  Поэзия
687 0 10
 

Усмихвам се, макар да ми се плаче,

макар че болката отвътре ме убива.

Живея тъй, без цел, без цел се будя.

Сърцето ми само заспива в мрака...


И твоят образ вътре в мен се врязва.

Името ти чуя ли, усещам

как хиляди стрели се целят в мене,

в сърцето се забиват... Болка!...


Не! Имай милост и недей тъй бавно,

но сигурно, душата ми да тровиш.

С отровата, която пих от твойта чаша,

отровата, която ти ми даде...


Аз знам, че някой ден ще свърши

кошмарът ми и няма да съм тука...

Ще бъда горе аз, звезда ще стана

и в тъмното аз пътя ти ще водя.


И всяка вечер, гледайки те с друга,

аз бавно, бавно ще угасвам...

Накрая падаща звезда ще стана,

като ме видиш, знай, че ти желая щастие!

© Илияна Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??