* * *
Усмихвам се, макар да ми се плаче,
макар че болката отвътре ме убива.
Живея тъй, без цел, без цел се будя.
Сърцето ми само заспива в мрака...
И твоят образ вътре в мен се врязва.
Името ти чуя ли, усещам
как хиляди стрели се целят в мене,
в сърцето се забиват... Болка!...
Не! Имай милост и недей тъй бавно,
но сигурно, душата ми да тровиш.
С отровата, която пих от твойта чаша,
отровата, която ти ми даде...
Аз знам, че някой ден ще свърши
кошмарът ми и няма да съм тука...
Ще бъда горе аз, звезда ще стана
и в тъмното аз пътя ти ще водя.
И всяка вечер, гледайки те с друга,
аз бавно, бавно ще угасвам...
Накрая падаща звезда ще стана,
като ме видиш, знай, че ти желая щастие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Димитрова Все права защищены
