* * *
Усмихвам се, макар да ми се плаче,
макар че болката отвътре ме убива.
Живея тъй, без цел, без цел се будя.
Сърцето ми само заспива в мрака...
И твоят образ вътре в мен се врязва.
Името ти чуя ли, усещам
как хиляди стрели се целят в мене,
в сърцето се забиват... Болка!...
Не! Имай милост и недей тъй бавно,
но сигурно, душата ми да тровиш.
С отровата, която пих от твойта чаша,
отровата, която ти ми даде...
Аз знам, че някой ден ще свърши
кошмарът ми и няма да съм тука...
Ще бъда горе аз, звезда ще стана
и в тъмното аз пътя ти ще водя.
И всяка вечер, гледайки те с друга,
аз бавно, бавно ще угасвам...
Накрая падаща звезда ще стана,
като ме видиш, знай, че ти желая щастие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Димитрова Всички права запазени
