Усмихвам се, макар да ми се плаче,
макар че болката отвътре ме убива.
Живея тъй, без цел, без цел се будя.
Сърцето ми само заспива в мрака...
И твоят образ вътре в мен се врязва.
Името ти чуя ли, усещам
как хиляди стрели се целят в мене,
в сърцето се забиват... Болка!...
Не! Имай милост и недей тъй бавно,
но сигурно, душата ми да тровиш.
С отровата, която пих от твойта чаша,
отровата, която ти ми даде... ...