1 мар. 2012 г., 18:48

2х2 

  Поэзия » Другая
1214 2 26

 

„... прибирам сърцето си до следващия повод...”

                                   Виолета Христова

 

„Единствено сърцето си прибирам.”

                                   Камелия Кондова

 

Сърцето е прибрано зад стени.

На сигурно съвсем ще е на мира,

по-малко без вина ще се вини.

И сигурно по-малко ще умира.

 

Зад тях светът е просто две по две.

Но две по две не прави всъщност двама.

Стените не създават светове.

А свят във рамка си е чиста драма.

 

Сърцето е оттатък. Зад стени.

Със сигурност на камък ви прилича.

С един свой удар вече се стесни.

И с дъх един по-малко ще обича.

 

А камък... Просто нещо – две по две.

На пипане – като лъжа е гладък.

На вид - овал. Съвсем като сърце.

Заплаче ли – ще плаче до припадък.

 

 

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Сърце, сърце, ти за всичко си едно..." Твоето е голямо, Даре, сигурно още много радости и скърби ще побере....удоволствие си и за мен!
  • Благодаря ви за посещенията, коментарите и оценките!
    Честит празник на всички!
  • Много ми хареса!
  • Вълнуващо и силно стихотворение.Харесах!
  • Браво!Великолепно стихотворение!За мен беше удоволствие!
  • Страхотно стихотворение! Замисъл, изпълнение, оригиналност - три в едно! Горещо те аплодирам, Дарче!
  • "Зад тях светът е просто две по две.
    Но две по две не прави всъщност двама.
    Стените не създават светове.
    А свят във рамка си е чиста драма."

    Ако можеше да пишеш всеки ден, добре де... и през ден става.

    Невероятно е, казах ти вече!
  • Да, зад стените по-малко ще умира.
    Но и по-малко ще прилича на сърце.
    Замислящо стихотворение...
  • Благодаря!
    http://www.youtube.com/watch?v=c3Qg8yqmxzY&feature=related
  • Истински те поздравявам!
  • Има многобройни свидетелства за плачещи камъни, в чисто феноменален (или пък феноменологически?) смисъл на явлението, пък и нали... ъммм... бог е в камъка и въобще... допадна ми алюзията за сърцето като централен камък в основата на храма-тяло... Поздравления!
  • Браво!
  • Кефффф!!!
  • Дълбоко и истинско!
  • Вълнуващо и силно стихотворение, благодаря.
  • !!!
  • !
  • Мнооого хубавооо!
  • "Стените не създават светове.
    А свят във рамка си е чиста драма."

    На рамката от двете и` страни
    са тъмното и светлото.Вселени,
    които щом сърцето позволи
    ще се докоснат със непозволеност
    И може би...Светът ще се взриви.
    И пак ще се роди вселена...

    И аз благодаря. Удоволствие за сетивата си.Поклон, Мадам.
  • по-малко без вина ще се вини.

    И сигурно по-малко ще умира.

    Хубаво е!
  • "Стените не създават светове.
    А свят във рамка си е чиста драма."!!!
    С удоволствие препрочетох!Поздравления...!



  • Дар си!
    Удоволствието е мое!
  • "... свят във рамка си е чиста драма"

    Хубав стих!
  • Обичам да слизам по брега на сърцето ти - и примамлив и стръмен...като поезията ти...Честит празник, Дарко!
  • Стените не създават светове.


    на село имаме зидан вир
    като малък много се радвах на поповите лъжички
  • Благодаря за това удоволствие!
Предложения
: ??:??