„... прибирам сърцето си до следващия повод...”
Виолета Христова
„Единствено сърцето си прибирам.”
Камелия Кондова
Сърцето е прибрано зад стени.
На сигурно съвсем ще е на мира,
по-малко без вина ще се вини.
И сигурно по-малко ще умира.
Зад тях светът е просто две по две.
Но две по две не прави всъщност двама.
Стените не създават светове.
А свят във рамка си е чиста драма.
Сърцето е оттатък. Зад стени.
Със сигурност на камък ви прилича.
С един свой удар вече се стесни.
И с дъх един по-малко ще обича.
А камък... Просто нещо – две по две.
На пипане – като лъжа е гладък.
На вид - овал. Съвсем като сърце.
Заплаче ли – ще плаче до припадък.
© Дарина Дечева Всички права запазени