15 сент. 2019 г., 07:53

*******@]{}

543 1 0

браво, браво господине
много, много Ви благодаря
никой не беше правил това за мене
букет от букви да ми подари през нощта

 

вървях по лунната пътека
изведнъж проблясна светлина
и макар да сме в технологията на 21 - ви века
застана той на колена

 

чрез някаква магия необятна
романтика засвири изведнъж
сцената ми бе много приятна
и не ритнах в топките тоз мъж

 

и с глас вълшебен затананика
сякаш серенада ехото обви
всичко спря да чурулика
да чуе как буквите шумят в мечти 

 

вятърът издигна му словата
разпиля ги по кълбестия небосклон 
а той изчезна като маранята
само розата остана от неговия весел панталон

 

сълзите заваляха те тогава
дъжд от обич и искри
и седнала незнаеща какво става 
наум си тананиках думите добри

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Всемнелюб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...