15 sept 2019, 7:53

*******@]{}

  Poesía
546 1 0

браво, браво господине
много, много Ви благодаря
никой не беше правил това за мене
букет от букви да ми подари през нощта

 

вървях по лунната пътека
изведнъж проблясна светлина
и макар да сме в технологията на 21 - ви века
застана той на колена

 

чрез някаква магия необятна
романтика засвири изведнъж
сцената ми бе много приятна
и не ритнах в топките тоз мъж

 

и с глас вълшебен затананика
сякаш серенада ехото обви
всичко спря да чурулика
да чуе как буквите шумят в мечти 

 

вятърът издигна му словата
разпиля ги по кълбестия небосклон 
а той изчезна като маранята
само розата остана от неговия весел панталон

 

сълзите заваляха те тогава
дъжд от обич и искри
и седнала незнаеща какво става 
наум си тананиках думите добри

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...