Sep 15, 2019, 7:53 AM

*******@]{}

  Poetry
540 1 0

браво, браво господине
много, много Ви благодаря
никой не беше правил това за мене
букет от букви да ми подари през нощта

 

вървях по лунната пътека
изведнъж проблясна светлина
и макар да сме в технологията на 21 - ви века
застана той на колена

 

чрез някаква магия необятна
романтика засвири изведнъж
сцената ми бе много приятна
и не ритнах в топките тоз мъж

 

и с глас вълшебен затананика
сякаш серенада ехото обви
всичко спря да чурулика
да чуе как буквите шумят в мечти 

 

вятърът издигна му словата
разпиля ги по кълбестия небосклон 
а той изчезна като маранята
само розата остана от неговия весел панталон

 

сълзите заваляха те тогава
дъжд от обич и искри
и седнала незнаеща какво става 
наум си тананиках думите добри

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...