* * *

11 мар. 2009 г., 01:37

Поэзия

377 0 0

Коленичила пред щастието, жадна
душата ми - уморена, бледа, хладна.
Разтварям погледа си помъглен

към нови мисли, страсти устремен.
Протягам притворени очи
към лекия лъч приглушена светлина.
Тихо, тихо,нищо не прошепва, задавено сърце мълчи.
Изплъзват се от устните ми думи,
думи - беззвучни, мънички листа
безмълвни, глухи, изморени -
листи се сипят в тъмна празнота.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения