11 июн. 2008 г., 01:30

* * *

908 0 0
Бе черен ден и дъжд валеше.
Както в нашите очи.
Изпращахме с болки и корежи приятел към вечните му дни.
Не ще го видим вече, знаехме и повтаряхме това.
Защо животът ни изпрати тази болка и тъга?
Нима животът е толкоз кратък, нима умира младостта?
Защо те губим, мили, защо отиваш си сега?
Нима не ще те видя вече с усмивка на уста и онзи поглед, който грей от доброта?
Нямам сили  да погледна, нито слово да изрека, стон душата ми удави,
искам да крещя - "Върни се, мили, не си отивай, остани".
Сърцето пусто е и страда. Очите парят от тъга, а теб те няма.
Но, мили, ний ще помним всеки миг, всяка твоя дума, твоя лик.
Умира тялото, а не душата. Знай, жива е добрината.
Ще живееш, чрез нас в сърцата.



Почивай в мир, приятелю... Обичаме те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...