Бе черен ден и дъжд валеше. Както в нашите очи. Изпращахме с болки и корежи приятел към вечните му дни. Не ще го видим вече, знаехме и повтаряхме това. Защо животът ни изпрати тази болка и тъга? Нима животът е толкоз кратък, нима умира младостта? Защо те губим, мили, защо отиваш си сега? Нима не ще те видя вече с усмивка на уста и онзи поглед, който грей от доброта? Нямам сили да погледна, нито слово да изрека, стон душата ми удави, искам да крещя - "Върни се, мили, не си отивай, остани". Сърцето пусто е и страда. Очите парят от тъга, а теб те няма. Но, мили, ний ще помним всеки миг, всяка твоя дума, твоя лик. Умира тялото, а не душата. Знай, жива е добрината. Ще живееш, чрез нас в сърцата.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.