* * *
Видя ли тънкото конче
Между любов и истинска омраза,
Как грабеше спокойното море,
Вълните как люлееха земята.
Видя ли слънцето и двете му лица,
Усети ли лъчите му да галят,
Да светят и възбуждат твойте сетива,
Чудиш ли се как започнаха да парят.
В живота си видя ли кръстопът,
Направи ли ти вятъра пътеки,
А после пак не беше ли отново той.
Събори листи, клони и дървета.
Видя ли тънкото конче
Между любов и истинска омраза,
Между нежните и парещи лъчи,
Между полъха и нищетата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снежанка Минчева Все права защищены
