* * *

Видя ли тънкото конче

Между любов и истинска омраза,

Как грабеше спокойното море,

Вълните как люлееха земята.

Видя ли слънцето и двете му лица,

Усети ли лъчите му да галят,

Да светят и възбуждат твойте сетива,

Чудиш ли се как започнаха да парят.

В живота си видя ли кръстопът,

Направи ли ти вятъра пътеки,

А после пак не беше ли отново той.

Събори листи, клони и дървета.

Видя ли тънкото конче

Между любов и истинска омраза,

Между нежните и парещи лъчи,

Между полъха и нищетата.