* * *
Видя ли тънкото конче
Между любов и истинска омраза,
Как грабеше спокойното море,
Вълните как люлееха земята.
Видя ли слънцето и двете му лица,
Усети ли лъчите му да галят,
Да светят и възбуждат твойте сетива,
Чудиш ли се как започнаха да парят.
В живота си видя ли кръстопът,
Направи ли ти вятъра пътеки,
А после пак не беше ли отново той.
Събори листи, клони и дървета.
Видя ли тънкото конче
Между любов и истинска омраза,
Между нежните и парещи лъчи,
Между полъха и нищетата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежанка Минчева Всички права запазени
