25 авг. 2010 г., 22:12

* * *

455 0 0

сам съм в тази нощ студена и опасна

но мислейки за теб тя става омайна и прекрасна

спомените за твоето сладко личице

ме огряват като топло слънчице

от твоите очи се зареждам с огромно вълнение

а погледнат ли ме отлитам в друго измерение

те светят като две големи красиви звездички

а под тях цяло съзвездие от хубави лунички

с усмивката си можеш да разтопиш шоколад

с нея ще развеселиш дори и прокълнат

косите ти толкова меки като коприна

ме карат близо покрай теб да мина

тялото ти за спортист би получило овация

в същото време от теб блика нежност и грация

ти си като красиво ангелче

превърнало се в невинно прекрасно момиче

но когато започне да се мъти споменът за хубостта

бавно и болезнено се връщам в реалността

и нощта вече не е тъй омайна и прекрасна

а става все по-студена и по-опасна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мистър Х Мистър Х Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...