Студени са сутрините ми без теб,
как искам да се будя и до мене да си ти,
а не сълзите ми да бликат в очите ми, че не си до мен,
студен е денят без теб и тъмни са мислите ми.
Как да накарам всички чувства да утихнат,
след като не мога да го направя,
гледам как да не мисля за теб и да не ме боли,
силно е повече от всичко, дори и от мен.
Не преодолях първата раздяла с теб,
няма да преодоля и нито една нататъшна,
силната мечта е реалността, ти си до мен,
една истински сбъдната мечта,
да си до мен, дори и като приятел.
30.04.2009
© Джулияна Николова Все права защищены