1 мая 2009 г., 14:51

* * *

623 0 0



Студени са сутрините ми без теб,
как искам да се будя и до мене да си ти,
а не сълзите ми да бликат в очите ми, че не си до мен,
студен е денят без теб и тъмни са мислите ми.

Как да накарам всички чувства да утихнат,
след като не мога да го направя,
гледам как да не мисля за теб и да не ме боли,
силно е повече от всичко, дори и от мен.

Не преодолях първата раздяла с теб,
няма да преодоля и нито една нататъшна,
силната мечта е реалността, ти си до мен,

една истински сбъдната мечта,
да си до мен, дори и като приятел.

 

                                                                                                                             30.04.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джулияна Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...