1.05.2009 г., 14:51

* * *

618 0 0



Студени са сутрините ми без теб,
как искам да се будя и до мене да си ти,
а не сълзите ми да бликат в очите ми, че не си до мен,
студен е денят без теб и тъмни са мислите ми.

Как да накарам всички чувства да утихнат,
след като не мога да го направя,
гледам как да не мисля за теб и да не ме боли,
силно е повече от всичко, дори и от мен.

Не преодолях първата раздяла с теб,
няма да преодоля и нито една нататъшна,
силната мечта е реалността, ти си до мен,

една истински сбъдната мечта,
да си до мен, дори и като приятел.

 

                                                                                                                             30.04.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулияна Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...