May 1, 2009, 2:51 PM

* * * 

  Poetry
491 0 0



Студени са сутрините ми без теб,
как искам да се будя и до мене да си ти,
а не сълзите ми да бликат в очите ми, че не си до мен,
студен е денят без теб и тъмни са мислите ми.

Как да накарам всички чувства да утихнат,
след като не мога да го направя,
гледам как да не мисля за теб и да не ме боли,
силно е повече от всичко, дори и от мен.

Не преодолях първата раздяла с теб,
няма да преодоля и нито една нататъшна,
силната мечта е реалността, ти си до мен,

една истински сбъдната мечта,
да си до мен, дори и като приятел.

 

                                                                                                                             30.04.2009

© Джулияна Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??