7 апр. 2020 г., 13:33

.....

882 0 1

Реших веднъж да си направя хляб

от баба знам:

вода, брашно, мая и сол

омесих го, опеках го, готово

и сетих се как

баба ми разказваше,

че ставала в зори

нощвите от вечерта покрити

наново замесвала е тя

и на сутринта

раздавала е с обич

кой там на място ял

и кат благодарял

за из път е взимал.

И аз отчупих си от моя хляб

видът му беше хубав,

но нещо в него не достигаше

и малко ми горчеше

вода, брашно, мая и сол

ах забравила съм

най- важното, любов

разбрах и вам го казвам

сега за знак

каквото правите, правете го

с любов. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...