7.04.2020 г., 13:33

.....

876 0 1

Реших веднъж да си направя хляб

от баба знам:

вода, брашно, мая и сол

омесих го, опеках го, готово

и сетих се как

баба ми разказваше,

че ставала в зори

нощвите от вечерта покрити

наново замесвала е тя

и на сутринта

раздавала е с обич

кой там на място ял

и кат благодарял

за из път е взимал.

И аз отчупих си от моя хляб

видът му беше хубав,

но нещо в него не достигаше

и малко ми горчеше

вода, брашно, мая и сол

ах забравила съм

най- важното, любов

разбрах и вам го казвам

сега за знак

каквото правите, правете го

с любов. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...