20 мая 2008 г., 20:53

* * *

788 0 0

И днес те виждам отново.

И днес ти радост в сърцето ми носиш.

Отново имам теб.

И отново ръка подаваш ми ти.

Усмивка мила, а и едно сърце - 

сърце, разделено на две.

Искам аз сърцето ти в ръцете си да взема.

Да го погалям нежно, мило.

Някак с майчина милувка

туй сърце разделено отново аз да събера.

Какво от туй,че животът наш си отива.

Какво от туй, че не сме първа младост.

Едно ти знай,

сърцата ни са млади,

сърцата ни туптят и искат те да се опознаят.

Да им дадем ли шанс, кажи ми ти?

Питам те, а ти ми се усмихваш мило.

Съгласен може би си ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...