20 мая 2008 г., 20:53

* * *

790 0 0

И днес те виждам отново.

И днес ти радост в сърцето ми носиш.

Отново имам теб.

И отново ръка подаваш ми ти.

Усмивка мила, а и едно сърце - 

сърце, разделено на две.

Искам аз сърцето ти в ръцете си да взема.

Да го погалям нежно, мило.

Някак с майчина милувка

туй сърце разделено отново аз да събера.

Какво от туй,че животът наш си отива.

Какво от туй, че не сме първа младост.

Едно ти знай,

сърцата ни са млади,

сърцата ни туптят и искат те да се опознаят.

Да им дадем ли шанс, кажи ми ти?

Питам те, а ти ми се усмихваш мило.

Съгласен може би си ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....