И днес те виждам отново.
И днес ти радост в сърцето ми носиш.
Отново имам теб.
И отново ръка подаваш ми ти.
Усмивка мила, а и едно сърце -
сърце, разделено на две.
Искам аз сърцето ти в ръцете си да взема.
Да го погалям нежно, мило.
Някак с майчина милувка
туй сърце разделено отново аз да събера.
Какво от туй,че животът наш си отива.
Какво от туй, че не сме първа младост.
Едно ти знай,
сърцата ни са млади,
сърцата ни туптят и искат те да се опознаят.
Да им дадем ли шанс, кажи ми ти?
Питам те, а ти ми се усмихваш мило.
Съгласен може би си ти.
© Марияна Димитрова Всички права запазени