Очите, улиците и дърветата
посегнаха да ме прегърнат.
Изкряска птица.
Бездомно куче вдигна крак.
За всеки от нас си отива,
сълза.
За всеки от нас си отива,
усмивка.
За всеки от нас си отива,
любов.
За всеки от нас си отива,
живот.
Изгубихме ли се...?
Някъде далече, като ехо,
усмихнати лъчи посрещат утрото.
© Атанас Ганев Все права защищены