***
784
0
0
Изгрява слънцето…
Уискито ме топли…
Теб те няма…
Светът е сив,
завит със розова мъгла
(въздишка)
и теб те няма.
Мълча и пуша…
Някаква измама
ми носи липсващият дъжд;
и липсващият ти
и липсващата безутешност,
а аз, уви, те чакам цяла вечност,
цветя на злото свила на букет.
Къде си, скитнико проклет?
Къде отнесе моята душа?
Къде отнесе красотата,
открадната от моите очи…
Вселената безпомощно мълчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кат Все права защищены
