***

Изгрява слънцето…

Уискито ме топли…

Теб те няма…

Светът е сив,

завит със розова мъгла

(въздишка)

и теб те няма.

Мълча и пуша…

Някаква измама

ми носи липсващият дъжд;

и липсващият ти

и липсващата безутешност,

а аз, уви, те чакам цяла вечност,

цветя на злото свила на букет.

Къде си, скитнико проклет?

Къде отнесе моята душа?

Къде отнесе красотата,

открадната от моите очи…

Вселената безпомощно мълчи.