Изгрява слънцето…
Уискито ме топли…
Теб те няма…
Светът е сив,
завит със розова мъгла
(въздишка)
и теб те няма.
Мълча и пуша…
Някаква измама
ми носи липсващият дъжд;
и липсващият ти
и липсващата безутешност,
а аз, уви, те чакам цяла вечност,
цветя на злото свила на букет.
Къде си, скитнико проклет?
Къде отнесе моята душа?
Къде отнесе красотата,
открадната от моите очи…
Вселената безпомощно мълчи.
© Кат Всички права запазени